Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
16.01.2018 20:35 -
СВРЕДЕЛЪТ НА ДУШАТА
***
Искам часовникът да скочи
върху батута от гърбове на слонове.
Планетите да се разлетят,
прободени от махалото- време,
откъснати от своите тронове.
И от великденските яйца
да се излюпят съвършени човеци.
Краката им да са колони
в рамките на ума,
за да устои света.
Дирижаблите да са куполи на кули,
а въжетата, изплетена вяра,
за да пътуват навеки.
Нека плоскостта на земята
е писта за излитане.
Иска ли питане за къде.
За други светове през ледове,
през преспи и релси.
Нейсе свределът на душата пробие,
здрача, заледения ум и небостъргача уют.
Шут на всеки удобен мост, без лост
за отваряне на прозорци,
през които да гледат очилата,
в отвъдния свят.
На инат на логичния шах
и мат за тиклите на времето,
за което всъщност не ми дреме.
Не защото съм безвремие,
а заради осъзнатата същност,
насъщния, който не ми е роб
и Бог, с благата си усмивка
и кръст , с острие на кама,
пореща не само ребрата,
душата и ада от разбирания,
за доброта.
Сложно е зад решетката,
знам всемогъща,
в женски род.
Поглъща къщи, светове.
Острови до опоскване.
Дори черупката на яйце,
която е със структурата на Рая.
Там над безкрая, където спи
моето голо проглеждане.
Повдигам с вежди
алтернативни комети.
От усилие светя,
за да виждам амплитудата
на моето падане,
в шепите на дете,
което би страдало,
ако не заспи,
сгушено в мен..
Мен.
Искам часовникът да скочи
върху батута от гърбове на слонове.
Планетите да се разлетят,
прободени от махалото- време,
откъснати от своите тронове.
И от великденските яйца
да се излюпят съвършени човеци.
Краката им да са колони
в рамките на ума,
за да устои света.
Дирижаблите да са куполи на кули,
а въжетата, изплетена вяра,
за да пътуват навеки.
Нека плоскостта на земята
е писта за излитане.
Иска ли питане за къде.
За други светове през ледове,
през преспи и релси.
Нейсе свределът на душата пробие,
здрача, заледения ум и небостъргача уют.
Шут на всеки удобен мост, без лост
за отваряне на прозорци,
през които да гледат очилата,
в отвъдния свят.
На инат на логичния шах
и мат за тиклите на времето,
за което всъщност не ми дреме.
Не защото съм безвремие,
а заради осъзнатата същност,
насъщния, който не ми е роб
и Бог, с благата си усмивка
и кръст , с острие на кама,
пореща не само ребрата,
душата и ада от разбирания,
за доброта.
Сложно е зад решетката,
знам всемогъща,
в женски род.
Поглъща къщи, светове.
Острови до опоскване.
Дори черупката на яйце,
която е със структурата на Рая.
Там над безкрая, където спи
моето голо проглеждане.
Повдигам с вежди
алтернативни комети.
От усилие светя,
за да виждам амплитудата
на моето падане,
в шепите на дете,
което би страдало,
ако не заспи,
сгушено в мен..
Мен.
Тагове:
Искай само възможното!
цитирайОбичам миговете на безвремие.
Мечтая за Рая.
Много уютен финал, със сгушването на детето, много ми хареса!
цитирайМечтая за Рая.
Много уютен финал, със сгушването на детето, много ми хареса!
Хареса ми.
цитирайkvg55 написа:
Искай само възможното!
rosiela написа:
Хареса ми.
Мечта за съвършените човеци
с багри за великденски яйца,
прекрасни в своята различност
и чудни със душата си добра!
Прекрасна си!
Продължавай да светиш, мила,
усилието винаги си заслужава!
цитирайс багри за великденски яйца,
прекрасни в своята различност
и чудни със душата си добра!
Прекрасна си!
Продължавай да светиш, мила,
усилието винаги си заслужава!