Става дума за  майстор - бояджия. След днешния ден  "майстор" звучи пресилено. Последните 20-ина години разчитах на собствените си сили и умения. Но този път решихме, че за боядисването на 1 стая можем да си позволим да повикаме  майстор и да се почустваме аристократи.
    О, Боже! Каква хронология! И каква наивност!
Ден първи: Въпросният майстор направи визита на обекта. Обяви цена.
Ден втори: Час и половина след уреченото време  майсторът пристига, за да ни уведоми, че днес е на погребение. Нооо, къщата вече е на вили и мотовили. Както и да е!
Ден трети: Час по-късно от уговорката, нашият майстор се появява сред облак от алкохолни аромати. Направо кьоркитук пиян. Ааааааа, да ги нямаме такива, почваме та каквото ще да става.  Труден ден и за него и за мен. До 21 часа ( от 9 сутринта) успехът на извършеното е смайващ-запълнени 5 пункнатини с хоросан и 10 пукнатини с гипс( и варианти). Не беше чувал за лентички, та се наложи да давам напътствия. А от непрестанния мониторинг на деянията, вратът ми се схвана.
Ден четвърти: Това е утре. Героите са същите, сценарият предполагаем, но краят е загадка.
Дано не извърша престъпление.


                       

 А това е идеалният майстор!