Ама защо тези прелестни създания кокошките ни снасят толкова скъпи яйца? Сърдят ли ни се за нещо, що ли? Никога в хладилника ни няма да има 15-20 яйца наведнъж - както едно време. Все едно-две се мотаят самотни. И аха, преди да ги фукнем в боклука, вземем та изпържим филийки. В същото време преобръщаме нета, за да открием рецепта за кекс с 1 яйце. За крем-карамел и дума да не става. Аз съм си градско чедо и споменатите 15-20 яйца са били закупени от магазин за хранителни стоки. Но винаги ме е блазнила идеята да имам собствени кокошки. Първата кокошка ми подариха за един рожден ден в началото на демокрацията - бяла кокошка, холандска носачка. Мине замине, намирам по 1 яйчице в двора. Бедни години, радвах им се. Клетата птичка спеше под балkона. И...една нощ я откраднаха. Дано не са я яли - не става. Дълго страдах, а когато 2 дни след инцидента намерих последното яйце, аз се разплаках. Но това бледнее пред случая с втората кокошка. Ей тъй по единично ги отглеждах, като домашни любимци.Та втората кокошка си беше нашенска - кафява, шаренка.
    Е, да ама главният любимец беше кучето. И нещо не се разбраха. За парче хляб ли , за що ли? И двате животинки си хапваха остатъци от шпеков салам -  услаждаше им се, беше още истински. И.... една нощ кучето гризна гърлото на кокошката. Паникьосах се. Да убия ли кучето? Не, казваха другите - изяж кокошката. Не можех, та тези очи ме гледаха с такава любов. Запретнах ръкави и я погребах. И, о Боже, отново яйцето последно го намерих след 2 дни. Мъка.
   Край на това мероприятие - Kokoшка за домашен любимец.




                                                 

eh ako beshe izql ku4eto navreme sega shteshe da imash i kokoshki i qica za qdene,
zashto ne izqde ku4eto zashto

Нали и то е домашен любимец...Това казах аз, не ям домашните си любимци.

Като мернах заглавието си казах: "Това ще е осмиване на поети и поетеси тук, които снасят ежедневно." И реших да прочета.
Сега със смесени чувства се чудя прав ли съм или не съм.
Или за политици-кокошкари се разказва.
ха ха ха
Но понеже не съм по политиката - та се спирам на това да се говори за реални и нормални кокошки.

А по повод бройката: Ти пък! По едно-две!
В моя хладилник винаги има по 12 - 2 тарелки от по 6 броя, защото дневно изяждам по 3-4.
Е... Някога бяха домашни и наистина бяха в пъти повече, но... времената се менят - сега си ги купувам. На "Багрянка". От с. Багрянка.
Може би съм избрал този вид, защото ми напомня на кокошка, която ми беше любимка в края на 80-те години. Казваше се Богданка и я бях научил на свирка да се отзовава.
Живееше на воля по реката, защото къщата ми в родния ми град е на брега на реката, а знаеш - по онова време в малките градове беше различно от сега.
И като й свирнех сигнала - и гледаш как тича, а понеже дебела (реките тогава бяха пълни с пиявици и червеи, а това си е чист протеин) - клатушка се наляво-надясно. И аха да се катурне и вирне крака, но се подпре с крилото. ха ха ха

Разказаното не е шега, а си е баш истина. Ееех, спомени...

Весело посрещане на Новата година!
А тук ти предлагам едно клипче, на което съм сигурен, че и твоята кокошчица любима ще се усмихне от небето и ще закудкудяка в такт:
http://starforlife.blog.bg/lichni-dnevnici/2017/12/26/vnimanie-krystosah-blogova-poetesa-banan-i-morkov.1584862

Весело посрещане на Новата година, starforlife! Mерси за клипчето.

Донесоха ни жива патица от село. Бях 10-ина годишен. Тя се привърза към семейството, сигурно се е мислела за човек! Коремчето й беше меко и топло и съм танцувал танго с нея, с грамофона. Тя ми пакаше тихичко на ухото. Един ден изчезна и, о, чудо, след някорко дни майка ми я видяла в двора на милицията в кв Надежда! Някой я занесъл като загубена вещ! Майка ми влязла, патицата я посрещнала и... се хвърлила в прегръдките й! Донесе я, стана цял празник, и съседите се радваха...

Всеки друг на мое място би сварил кокошката. за да се наяде кучето, но аз не исках да го поощрявам.